Как стоят нещата у нас

Към момента, в България няма закон или подзаконова нормативна база, която да урежда юридическия и хормоналния преход на транс хората. Като граждани ние имаме всички права и задължения, произтичащи от конституцията и останалите закони (като закона за защита от дискриминация), но няма нищо разписано какво се случва когато човек започне преход.

Като правило хормоналния преход у нас започва преди юридическата смяна на документите за да може промените, които настъпват да се използват като доказателство за сериозността на намеренията и постоянството в твърдениеята на лицето, че е транссексуално. Преди година даже имаше решение на Висшия Касационен Съд, според което хормонално стимулираните промени, трябва да са задължителни за смяна на документите.

Българската съдебна система разглежда всяко дело самостоятелно и без да се влияе от други вече приключили дела. Затова при сходни случаи, имаме различни решения и е въпрос на късмет да се падне състав, който е по-благосклонен да приключи делото по-бързо.

Обикновено се отива с една психиатрична експертиза, а съда си назначава собствена. Представят се документи за това, че лицето не е подсъдно и не се води на отчет в психиатрично заведение. Адвокатът преценява какви документи да се представят в съда и дали да се призовават лица за свидетели.

Делото може да приключи на първа инстанция, може при отказ да отиде на втора и дори трета. По-често на първа инстанция минават транс мъжете. Като патриархална държава, на "мъж" решил да става жена не се гледа с добро око и затова транс жените срещат по-големи трудности при смяна на документите.

Обновено на 10.12.2018